Зовът на моята душа

Зовът на моята душа

Egalardo Xaviani

 

 Зовът на моята душа вечно отеква в лабиринта на съзнанието ми, зоват за автентичност и пробуждане. Чувствам, че дълбоко в себе си съм запечатал една съкровена врата, ключът към която е изгубен някъде из лъжите и измамите, които съм си нашепвал. Но все по-силно ме обзема копнежът да я разбия и да се завърна у дома - в дома на своето истинско Аз.

Ключът, отключващ входа към тайнствената градина на моето сърце, е отлят от два съвършени елемента - Абсолютната Откритост и Абсолютната Истина. Само напълно прозрачен и искрен пред себе си и другите, мога да пробия през илюзиите и да вкуся свободата на чистото битие. Като махна маските и престана да се лъжа, ще сваля един по един пластовете на своята фалшива представа за себе си, за да открия в центъра й чистото си детско лице, все още сияещо с божествения си блясък.

В търсенето на този път обаче се сблъсквам с друг зов - зова към отдадеността към малките същества, изпратени от Творческото начало. Те са като пъпките на цветята, крехки и невинни, но изпълнени с неизчерпаема енергия и потенциал за разцъфтяване. Моето сърце проблясва с особена топлина всеки път, когато съзра едно от тези малки пламъчета. Изведнъж всичко в живота придобива смисъл - да им помогна да останат лъчезарни, да им осигуря възможно най-прекрасните условия да израстнат като царственици.

В душата ми гори ярък пламък на гняв обаче, когато видя как много от тези съкровени цветчета не получават полагащото им се. Лишени от нужните грижи, от любов, топлина и ресурси, те започват да виснат, окапвайки безпомощно в калта на несгодите. Как могат да поникнат техните кралски венчелистчета при такива окаяни обстоятелства? А причината за този разрушителен сценарий обикновено е простата небрежност и немарливост от страна на т. нар. "родители".

О, с каква ненавист изричам тази дума! Кои са тези заблудени същества, та да смеят дори да се нарекат така? Нима заслужават този благороден епитет - те, които не са сторили нищо освен да дадат своето телесно бреме за изграждането на малката рожба? Истинският Родител, Великият Родител, Въплътеният в безбройни форми, Той Единствен е заченал своите деца и ги е изпратил при нас на скромно гостуване, за да се нау чат от преживяванията си тук. С каква святост и смирена обич следва да се отнасяме към тези щръкнали от Самия Негов корен!

А какво правим вместо това? Нахалници, пропуснали събитието на мъдростта, дръзваме да ограбваме тези малки ангели за своите си користни цели. Надпреварваме се да ги обличаме в робите на своите лични фалшиви желания и амбиции, принуждавайки ги да играят роли и отказвайки им правото на собствен, уникално предначертан път. Духовното замъгляване довежда дори до безобразното посегателство да ги лишаваме от елементарни удобства и хармония. При цялото великолепие и изобилие, което ни заобикаля, оставяме децата да мизерстват и да плачат от студ и глад. Нима има по-голямо проявление на безсърдечност от това?

Аз отказвам да взема участие в този кръговрат на заблудата! С всяко сътресение на моята душа пред подобни трагедии, все по-безкомпромисен ставам в борбата си да защитавам светлината на малките и да я предпазвам от помрачаването. Призванието ми е да ги обграждам с любов, нежност и изобилие, та техните свещени цветчета да разперят венчелистчета във всичката си монументална красота. Само това може да издигне и моето същество до следващото ниво на осъзнатост и свобода.

Така се оформя ключът към Сърцето ми - Откритостта, Истината и Отдадеността към малките. Ден след ден, стъпка по стъпка, с всяко докосване до тези величествени сили, вратата се разтваря все по-широко. Кой знае какви диви и пленителни градини ще открия зад нея? В душата ми вече цъфти едно цвете, горещата му багра обагря всичките ми преживявания. То е цветето на вечната благодарност към Всеобхватния Дух, изпратил ми тези малки божествени пратеници. С възторг следвам пътя, който ще ме отведе при Него.