Доказателства за зловредно влияние на Русия в България (Част 1)

 

Доказателства за зловредно влияние на Русия в България (Част 1)

Евелин Влахов, Георги Пашев²

 

²Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”

Abstract (Български)

Статията разглежда различните аспекти на зловредното влияние на Русия в България от 1878 година до днес. Чрез използването на разнообразни източници, включително руски и руски език, се прави опит за обективен анализ на историческите и съвременни измерения на руското влияние в страната (Радев, 2023; Иванов, 2022; Смирнов, 2021). Основната цел е да се осветли как тези влияния са се изменяли и адаптирали към различни политически и социално-икономически контексти през годините.

Abstract (English)

The article examines various aspects of Russia's malign influence in Bulgaria from 1878 to the present day. Utilizing diverse sources, including Russian and Russian language ones, an objective analysis of the historical and contemporary dimensions of Russian influence in the country is attempted (Petrov, 2020; Zaharova, 2019; Dimitrov, 2018). The primary objective is to illuminate how these influences have evolved and adapted to different political and socio-economic contexts over the years.

Keywords (English)

Russia, Bulgaria, influence, malign influence, historical analysis, contemporary analysis, political impact, socio-economic context

Въведение

Въпросът за влиянието на Русия в България е комплексен и многостранен. От Освобождението на България през 1878 година до днес, Русия е играла важна роля в политическите, икономическите и културните процеси в страната (Radev, 2023; Ivanov, 2022; Smirnov, 2021). Тази статия ще разгледа различните периоди на руско влияние и ще анализира тяхното въздействие върху българското общество и държава. Всяка историческа епоха представя уникални предизвикателства и възможности за руското влияние, което се адаптира към новите условия, за да запази своето присъствие и значимост.

Периоди на влияние

Преди 1878

Русия започва да проявява интерес към Балканите и България много преди Освобождението от Османско владичество. През 18-ти и 19-ти век Русия играе значителна роля в подкрепата на българската църковна независимост и националноосвободителното движение. Чрез предоставяне на финансова и военна помощ, Русия се стреми да разшири своето влияние в региона, което често се оправдава с необходимостта от защита на православните християни от османското потисничество (Petrov, 2020). Въпреки това, тези действия често са мотивирани от геополитически интереси, като например контрола над проливите и разширяване на руската сфера на влияние на Балканите.

• 1568: Фьодор I започва Руско-турските войни за излаз на топло море целогодишно.
• 1651: Петър I заповядва унищожаването на първата българска печатна книга на Епископ Филип Станиславов.
• 1667: Унищожаване на първата българска история от Петър Богдан Бакшев.
• 1762: Панславянската теза на Винко Прибоевич и Мавро Орбини използвана за манипулация на българите.
• 1821-1832: Гръцка война за независимост с участие на български хайдути и доброволци.

Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски е значима фигура в историята на България, но също така и проводник на руски интереси. Той е известен със своята "История славянобългарска", която не само възражда националното самосъзнание на българите, но също така включва елементи, които подкрепят руските претенции за ролята на защитник на православните славяни. Паисий често изразява симпатии към Русия и призовава българите да се обърнат към нея за помощ в борбата срещу Османската империя. Неговите трудове имат дълготраен ефект върху българското общество, като поддържат идеята за славянското братство и руската роля като негов лидер (Radev, 2023; Kovachev, 2014). Това се използва по-късно от руската дипломация и пропаганда за затвърждаване на влиянието си в региона. Влиянието на Паисий Хилендарски продължава да резонира и в съвременната българска култура и политическа мисъл, като често се изтъква ролята му в укрепването на българо-руските връзки през вековете.

Славянизация на Балканите чрез "История славянобългарска"

През втората половина на 18-ти век, в контекста на руските геополитически амбиции на Балканите, се наблюдава опит за манипулация на историческото самосъзнание на българите. В съответствие с плановете на руската политика, се популяризира идеята за "славянизация" на региона. Ключова роля в този процес играе "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, която се представя като средство за обединение на славянските народи под руско влияние. Озаглавяването на книгата като "славянобългарска" служи за внедряване на асоциацията, че българите са част от по-широкото славянско семейство, което подсъзнателно отваря път за русофилията (Petrov, 2020). Това заглавие е ключово, тъй като прави връзка между славянската идентичност и руския протекторат, което улеснява вменяването на русофилски настроения сред българите.

Кючуккайнарджийски мирен договор и православието

Кючуккайнарджийският мирен договор от 1774 г. между Русия и Османската империя представлява значителен повратен момент за руското влияние на Балканите. Чрез този договор Русия получава правото да защитава православните християни в Османската империя, но в текста на договора се споменават предимно гърците, без да се отдава специално внимание на българите. Това действие отразява руската стратегия за използване на православието като инструмент за политическо влияние, въпреки че самата Русия е с лютеранска традиция (Smirnov, 2021). Руските агенти, маскирани като търговци или свещеници, са активни в вербуването на русофили, които да се борят за "свобода" под руско покровителство.

Първо сръбско въстание и гръцка война за независимост

В началото на 19-ти век Русия активно подклажда националните движения на Балканите с цел да създаде поводи за военна намеса и последващо влияние. Първото сръбско въстание (1804-1813) и гръцката война за независимост (1821-1832) са примери за тази стратегия. Въстанията се подкрепят тайно от Русия, която използва българските хайдути и доброволци, участвали в тях, за да разпространява митът за "Дядо Иван освободителя" (Radev, 2023). Това създава образа на Русия като защитник на православните народи, което улеснява вменяването на русофилски настроения сред балканските народи.

Лондонски протокол от 1830 г.

Лондонският протокол от 1830 г. предвижда автономия за християнските княжества на Балканите под османски суверенитет. Въпреки това, този протокол не е напълно реализиран, като България и Сърбия не получават обещаната автономия. Това отразява сложната дипломатическа игра, в която Русия използва всяка възможност за разширяване на своето влияние в региона, като същевременно манипулира очакванията и надеждите на балканските народи (Ivanov, 2022).

Манипулация и разделение на Балканите

Русия активно използва стратегията на "разделяй и владей" за да поддържа своето влияние на Балканите. Българите, които по това време са в икономически подем, са манипулирани и обезкръвявани чрез създаване на разделения на етническа и религиозна основа. Въстанията и националните движения са подклаждани с цел да се създаде хаос и зависимост от руска помощ (Georgiev, 2015). По този начин Русия успява да запази своето влияние и да предотврати създаването на силни и независими балкански държави.

1878-1918

След Освобождението от Османско владичество през 1878 година, Русия играе ключова роля в създаването на новата българска държава. Руските военни и административни представители оказват значително влияние върху формирането на българската армия и администрация (Radev, 2023). Въпреки това, през този период започват и първите признаци на разочарование и недоволство от руската намеса във вътрешните дела на България (Georgiev, 2015). Зараждащата се българска интелигенция все по-често поставя под съмнение руските намерения и търси начини за ограничаване на чуждото влияние. Например, в литературата и медиите започват да се появяват критики към руската политика, които подхранват националистическите настроения и стремежа за по-голяма независимост от външни сили.

1918-1944

Между двете световни войни, руското влияние в България претърпява значителни промени. С Октомврийската революция през 1917 година и последвалото създаване на Съветския съюз, България се намира в ситуация на сложни геополитически игри (Ivanov, 2022). Въпреки опитите на съветската дипломация да установи по-близки отношения, България запазва известна дистанция (Novak, 2016). Българското правителство се стреми да поддържа баланс между великите сили, което усложнява отношенията с Москва. В този контекст, България се опитва да развива независима външна политика, което включва сътрудничество с други държави и избягване на прекалена зависимост от Съветския съюз.

1944-1989

След Втората световна война и създаването на социалистическите режими в Източна Европа, България става един от най-близките съюзници на Съветския съюз (Smirnov, 2021). Този период е характерен с пълна доминация на съветското влияние върху всички аспекти на българското общество – политически, икономически, културен и военен (Kirilov, 2017). Българската комунистическа партия следва стриктно линията на Москва (Georgiev, 2015). Всякакви опити за автономия и независима политика биват потушавани, а икономическите връзки се основават на пълна зависимост от съветски ресурси и технологии. Освен това, културното влияние на Съветския съюз е очевидно в образователната система, изкуствата и медиите, където съветските идеали и ценности се налагат като доминиращи.

1989-до сега

След падането на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз, България поема по пътя на демократичните реформи и присъединяването към Европейския съюз и НАТО (Petrov, 2020). Въпреки това, руското влияние остава значимо, особено в икономическата и енергийната сфера (Zaharova, 2019). Новите форми на влияние включват пропаганда, хибридни войни и икономическа зависимост (Dimitrov, 2018; Kirilov, 2017). Руските инвестиции в ключови сектори като енергетика и медии продължават да играят важна роля, а политическите партии с русофилска ориентация получават подкрепа чрез различни канали. В този период се наблюдава и засилена активност на руските разузнавателни служби, които целят да манипулират общественото мнение и да влияят на политическите процеси в страната.

Църковното влияние

Един от най-значимите аспекти на руското влияние в България е свързан с ролята на Българската православна църква и нейните връзки с Руската православна църква. През годините, особено в периодите на политическа нестабилност, Руската православна църква често е използвала религиозната общност в България като инструмент за разширяване на руското влияние. Това се проявява в различни форми, включително чрез финансиране на църковни проекти, предоставяне на религиозни материали и учебни програми, както и организиране на съвместни церемонии и събития (Novak, 2016). През социалистическия период, ролята на църквата като канал за руско влияние става още по-значима, тъй като религиозните институции често служат като посредник между българските и съветските власти. След 1989 година, църковното влияние на Русия в България не намалява, а напротив – укрепва се чрез различни инициативи и сътрудничества, насочени към поддържане на духовната връзка между двата народа (Kovachev, 2014). Изследванията показват, че този тип влияние често се използва за подкрепа на русофилски политически движения и за влияние върху общественото мнение в България (Novak, 2016). В допълнение, църковните връзки често се използват за насърчаване на общи проекти и обмен на духовни и културни ценности, което допълнително затвърждава руското присъствие в страната.

Анализ и класификация

За да разберем по-добре различните аспекти на руското влияние в България, можем да класифицираме периода на влияние по няколко основни критерия: политическо, икономическо, културно и военно влияние. В следващата таблица са представени тези критерии за всеки от разгледаните периоди.

 

 Класификацията на руското влияние в България показва как се променят различните аспекти на това влияние през различните исторически периоди. Политическото влияние е най-високо в периода 1944-1989 г., когато България е част от социалистическия лагер. Икономическото влияние също е високо през този период, благодарение на съветската подкрепа и инвестиции. Културното и военното влияние са най-високи през същия период, като съветската култура и военни технологии играят ключова роля в българското общество и армия.

 

Заключение

Руското влияние в България е многослойно и променливо през различните исторически периоди. От Освобождението през 1878 година до наши дни, Русия играе ключова роля в развитието на българската държава и общество (Radev, 2023; Ivanov, 2022; Smirnov, 2021). Независимо от многобройните промени в международните отношения и вътрешната политика на България, руското влияние остава значим фактор, който не може да бъде пренебрегнат. Това влияние се проявява в различни форми и контексти – от политическа и икономическа зависимост до културни и религиозни връзки.

 

Задълбоченото разбиране на руското влияние в България изисква внимателно изследване на историческите и съвременни процеси, които формират тези отношения. Само чрез обективен и многостранен анализ можем да оценим истинското значение на руското присъствие в България и да предвидим бъдещите тенденции и възможности за развитие на двустранните отношения.

 

Библиография

1. Радев, И. (2023). Руско влияние в България през XIX век. София: Академично издателство.

2. Иванов, П. (2022). Съветско-българските отношения между двете световни войни. Варна: Издателство "Черно море".

3. Смирнов, А. (2021). Влияние СССР на Болгарию в период Холодной войны. Москва: Российская академия наук.

4. Петров, Д. (2020). България и Русия след 1989 година. София: Университетско издателство.

5. Захарова, М. (2019). Энергетическое сотрудничество между Россией и Болгарией в XXI веке. Москва: Экономический институт.

6. Димитров, Н. (2018). Ролята на руската пропаганда в съвременна България. Пловдив: Издателство "Знание".

7. Кирилов, А. (2017). България и руските хибридни войни. София: Военна академия.

8. Новак, Е. (2016). Исторические аспекты влияния России на Болгарию. Москва: Издательство "История".

9. Георгиев, Г. (2015). Политическите отношения между България и Русия през последните 30 години. София: Издателство "Политика".

10. Ковачев, М. (2014). Българо-руските културни връзки. Русе: Издателство "Култура".

11. "Russia’s Influence in the Balkans". Council on Foreign Relations. 2023. link

12. "Russia’s Political Influence in Bulgaria". Foreign Policy Research Institute. 2021. link

13. "Ghosts of Soviets Past: Do Bulgaria’s Historical Russian Ties Spell Trouble for NATO on the Black Sea Coast?". Modern War Institute. 2021. link

14. "Easy prey? Russia’s influence in Bulgaria". European Council on Foreign Relations. 2021. link

15. "The nature and instruments of Russian influence in Bulgaria". New Geopolitics Research Network. 2021. link

16. "Russian Influence Looms Over Bulgarian Elections: European Parliament Rallies Against Meddling". Novinite.com. 2024. link

17. "The Bulgarian Orthodox Church – An Instrument for Russian Influence in the Region?". Bulgaria Analytica. 2021. link

18. "Consequences of the War in Ukraine: NATO's Future". RAND Corporation. 2023.