Защо ПП-ДБ са умряла котка?

Защо ПП-ДБ са умряла котка?

Egalardo Xaviani 

В епохата на политически трансформации и социални метаморфози, коалицията "Продължаваме Промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) се оказа в епицентъра на драматичен електорален обрат. Подобно на Икар, чиито восъчни криле се стопиха при полета му твърде близо до слънцето, така и ПП-ДБ се издигнаха високо в политическия небосклон, само за да преживеят стремглаво падение в изборите през юни 2024 година. Нека разгърнем платното на този политически пейзаж, рисувайки с по-наситени багри причините за техния неуспех:

1. Ерозия на електоралната база: Подобно на пясъчен замък, подложен на безмилостните вълни на времето, подкрепата за ПП-ДБ се разми значително. За кратък период от една година, коалицията претърпя драстичен отлив на избиратели, губейки цяла десета от своята опора. Този политически екзодус ги постави в незавидната позиция да се борят за бронзовия медал с "Възраждане", докато ГЕРБ триумфираше с убедителна преднина.

2. Нарцистично самовъзхваление: Коалицията бе обвинена в проява на политически нарцисизъм – демонстрирайки високомерие, неподкрепено с осезаеми постижения. Този Прометеев комплекс се оказа отблъскващ за електората, който предпочете да насочи своята подкрепа към алтернативни политически образувания.

3. Летаргия в мобилизацията: В контраст с динамичната мобилизация на електората от страна на ДПС и "Възраждане", ПП-ДБ се оказаха в състояние на политическа летаргия. Тяхната неспособност да вдъхновят и активизират своите поддръжници доведе до разпиляване на гласовете, подобно на есенни листа, разнесени от вятъра на политическата апатия.

4. Геополитически турбуленции: В сложния лабиринт на международните отношения, ПП-ДБ се оказаха в ролята на Ариадна, предлагайки нишка към западния изход. Тази позиция, макар и привлекателна за част от електората, се оказа непривлекателна за друга, която предпочете да подкрепи партии, противопоставящи се на евроатлантическото статукво.

5. Вътрешни раздори и коалиционна несъстоятелност: Подобно на древногръцките полиси, неспособни да се обединят срещу външна заплаха, вътрешнопартийните конфликти и неуспехът в изграждането на стабилни коалиции се оказаха ахилесова пета за ПП-ДБ. Липсата на политическа хармония и ефективно сътрудничество породи дълбоко разочарование сред избирателите.

6. Идеологическа безплодност: ПП-ДБ бяха обвинени в политическа стерилност – неспособност да родят нови, жизнеспособни идеи за трансформация на системата. Техните политически послания, лишени от иновативност и конкретика, създадоха впечатление за идеологическа празнота и отсъствие на визионерство. Това ерозира доверието в способността им да бъдат катализатор на реални и ефективни реформи.

7. Политическа наивност: В сложната шахматна партия на българската политика, ПП-ДБ демонстрираха недостатъчна тактическа зрялост. Тяхната политическа наивност се прояви в неспособността им да предвидят и адекватно да реагират на ходовете на опонентите си, което ги постави в позиция на постоянно догонване вместо инициативност.

8. Комуникационен дефицит: Подобно на Вавилонската кула, където объркването на езиците доведе до провал на грандиозния проект, така и ПП-ДБ не успяха да изградят ефективен комуникационен мост към своите избиратели. Техните послания често оставаха неразбрани или недостатъчно убедителни, създавайки пропаст между намеренията и възприятията на електората.

В тъканта на този политически гоблен нека вплетем още един ярък и противоречив нишка, която допълнително затъмни образа на ПП-ДБ в очите на електората:

9. Дигитален фарс и виртуални марионетки: В ерата на информационното общество, където социалните мрежи са новата агора, ПП-ДБ се поддадоха на изкушението да използват недостойни методи за манипулация на общественото мнение. Подобно на кукловоди, дърпащи конците на безлични марионетки, те прибягнаха до услугите на дигитални наемници - т.нар. "идиотски тролове" в необятните простори на интернет.

Тази Макиавелистка стратегия, целяща да създаде илюзия за масова подкрепа и да заглуши гласовете на опонентите, се оказа двуостър меч. Вместо да издигне ПП-ДБ на пиедестала на обществената подкрепа, тя ги запрати в бездната на общественото презрение. Проницателните граждани бързо разпознаха този виртуален театър на сенките, където фалшиви профили и платени коментатори се опитваха да дирижират симфонията на общественото мнение.

Този подход не само не успя да донесе очакваните политически дивиденти, но и се превърна в своеобразно политическо харакири. Той разкри дълбока морална пукнатина в самите основи на коалицията, която се представяше за носител на нов, по-чист и прозрачен политически морал. Парадоксално, в стремежа си да манипулират виртуалната реалност, ПП-ДБ загубиха връзка с действителността и с автентичните настроения на електората.

Този епизод се превърна в емблематичен пример за това как в ерата на дигиталната прозрачност, всеки опит за манипулация може да се обърне срещу самите манипулатори. Той подчерта колко важно е в съвременната политика да се води честен и открит диалог с гражданите, вместо да се разчита на евтини трикове и виртуални илюзии.

Така, използването на "идиотски тролове" се оказа не просто тактическа грешка, а стратегически провал, който допринесе значително за ерозията на доверието в ПП-ДБ и в крайна сметка - за техния изборен крах.

Този комплекс от фактори, преплетени в сложна политическа тъкан, доведе до драматичния неуспех на ПП-ДБ в изборите през юни 2024 г. Подобно на античен герой, коалицията се оказа жертва не само на външните обстоятелства, но и на собствените си вътрешни противоречия и ограничения.