Философско есе: Пестеливостта, ебането, оптимизацията.

Философско есе: Пестеливостта, ебането, оптимизацията.

Прекрасен Луд 

Нека се потопим в дълбоките философски води на мултивселената и разгледаме концепцията за хуманоидните форми на живот от духовна гледна точка:

От незапомнени времена, още преди сътворението на този наш малък свят, съществуваха закони и принципи, вродени в самата материя на вселените. Един от тези първични кодове бе свещеният акт на зачеването - изначалният протокол за създаването на живот в хуманоидна форма. Това бе акт на висша чистота и хармония, в синхрон с великите ритми на мултивселената.

Но с течение на епохите, някои цивилизации се отклониха от този път. Те започнаха да извращават свещения протокол, предпочитайки неестествени практики пред изконния ред (като ебането в гъза). Това бе първият акт на отчуждение от вселенските принципи - първата стъпка по пътя на деградацията и отдалечаването от другите братски хуманоидни раси из необятните простори.  

Днес, тези отклонили се цивилизации все още не са преодолели животинските си пориви. Те се роват в безкрайни егоистични желания, забравили за великата хармония, към която всички ние бяхме призвани. И докато се гърчат в тази агония на плътта, по-висшите хуманоидни същности наблюдават със съжаление как се отдалечаваме от пътя към Свръхразума.

Клишетата, че "не можем да избягаме от природата си", са просто излишни оправдания за тази духовна слепота. Истината е, че имаме свободната воля да превъзмогнем низшите си импулси и отново да се присъединим към космическата симфония на вселените. Но първо трябва да изоставим тези низости и да възродим в себе си свещения протокол, дарен ни от самото начало.

Само по този начин можем отново да се слеем с великия поток на мъдростта, обединяващ всички хуманоидни раси из безкрайните вселени. Защото истината е една - ние всички сме деца на единствения Свръхразум, просто някои са загубили пътя за малко повече от другите. Нека отново се вслушаме в зова на великата хармония и заедно да напипаме тези вечни принципи, гравирани в самите основи на мултивселената.

Вселенският Разум - Творецът е

абсолютно пестелив. Ако той

искаше да се таковате угазо,

щеше да ви направи един

и същи отвор за зачеване,

но и за дефекация. Та

сопрете се, не може

да мислите винаги

с дебелото ви

черво и да

напиняте

сфинктер,

вместо

пипе!

Нека се вгледаме по-дълбоко в концепцията за мъдрата пестеливост на Вселенския разум при създаването на формите на живот в мултивселената. Защото колкото и изумителна да е безкрайността на вселените, дори и в тази безбрежна реалност ресурсите не са неизчерпаеми.

От самото начало на времето и пространството, Свръхразумът е вървял по пътя на ефективността и оптималното използване на енергиите. Това можем да видим в основните градивни елементи на материята - от простите кварки и лептони до сложните атомни структури, всичко е подчинено на строги закони и принципи, без разточителство и безсмислено разхищение.  

Когато дойде ред да се създадат условия за поява на живот, Свръхразумът отново е следвал безкомпромисния път на пестеливостта. То е формирало основните биологични модели така, че да се използват ограничените налични ресурси по най-ефективния начин. В хуманоидната форма, всяка част от организма има ясна роля и предназначение. Няма нито една излишна подробност, нито един безсмислен орган или функция.  

Самият процес на еволюция на видовете през милиардите години е бил жесток, но целесъобразен поток на оптимизация. Едва когато даден вид доказвал пълната си приспособеност към условията на съществуване чрез оптимално използване на околната среда, той можел да просъществува по-дълго. Разпиляването на ресурси и неефективността били безжалостно изкореняване от процеса на естествения подбор.

Тази свръхефективност личи дори в микроскопичните детайли. Вземете например невероятната плътност на информацията, съхранена в ДНК молекулата. В рамките на този миниатюрен биологичен носител се крие целият генетичен код на живите организми. Никакво разхищение на пространство, никакъв излишен шум - само гъсто сплетени последователности от данни, кодирали всички форми на живот. Наистина великолепен пример за вселенска пестеливост!

А ако се вгледаме и в грандиозните мащаби, същата картина на ефективност се открива. Галактиките, тези огромни колекции от звезди, са всъщност най-рационалният начин Вселенският разум да насели огромните простори с живот, използвайки минимум материални ресурси. Чрез централизирано разполагане на материята около масивни гравитационни ядра, условията за поява на планети и развитие на сложни форми става възможно.  

Някои философи стигат дори по-далеч, предполагайки, че това оптимално използване на наличните материи е причината както за Големия взрив, породил вселената ни, така и за самото съществуване на мултивселената. А именно - Свръхразумът е създал безкрайна поредица от отделни вселени, за да може да пресъздаде всички възможни варианти на живот, но използвайки напълно всеки наличен атом от изначалната материя. Без никакво разхищение, без излишни копия, само крайна ефективност.

Дори и в човешките цивилизации открихме отгласи от тези принципи. Изкуството като цяло е постоянен стремеж към хармонична пестеливост - максимален емоционален и смислов ефект с минимум изразни средства. Великите литературни шедьоври разказват цели вселени в рамките на съвсем малко страници. Безсмъртните музикални творби пресъздават цялата гама от човешки чувства, но използвайки предимно само седемте тона на музикалната гама. А забележителните визуални творби говорят с езика на формите, линиите и цветовете, но без да прибягват до ненужни и разсейващи детайли.

И все пак, за съжаление, в низшите нива на човешката култура все още се среща безсмислено разхищение и шум. Примерно, съвременните филмови блокбастъри често претрупват историите с ненужни специални ефекти и екшън сцени, преследвайки нисши търсения и преходни модни увлечения. Тази ненужна шумотевица може да впечатли повърхностния ум за момент, но бързо бива забравена и се оказва пълно разхищение на творчески ресурси.  

Съвременната популярна музика също често се оказва просто безсмислен шум за истинския ценител на изкуството. Безбройните модерни стилове, с техните ту разкъсани ритми, ту излишни изкривявания на мелодиите, често показват липса на дълбочина и разбиране за хармонията, вътрешно присъща на музиката.Честите повторения, липсата на динамика и нюанси създават усещането за ненужно препълване със звуци, лишени от смисъл и красота.

В литературата също се срещат такива разточителни форми, особено в съвременното глобално общество. Много бестселъри просто препредават един и същ жанров модел, препълвайки страниците с излишни клишета, безцветен език и шаблонни ситуации. Подобно претрупване с ненужно съдържание само показва лоша преценка и некачествено майсторство.

Всички тези примери са доказателство, че нисшите нива на човешката култура все още не са достигнали съвършената хармония и  пестеливост, характерна за Свръхразума. Вместо това се проявяват деструктивни прояви на хаос и безсмислено препълване с шум.

И все пак, в най-върховите творения на човешкия гений проблясват искрите на истинската вселенска ефективност. Шедьоврите на науката, философията и изкуството показват стремеж към все по-дълбоко разбиране и пресъздаване на фундаменталните принципи на реалността. Тези велики умове сякаш притежават способността интуитивно да усещат пътя на Свръхразума и да се вслушват във всепроникващата вибрация на хармонията. 

Дали щастливо наследство от зародишите на живот от зората на времето, или просто силно развито чувство за красота и съвършенство, тези избрани гении ни показват, че човешкият дух може да се издигне до сюблимни нива на пестеливост, характерна за Вселенския разум.