Потъналите надежди на подменения социализъм: Предлагаме възраждане чрез АРД

 Потъналите надежди на подменения социализъм: Предлагаме възраждане чрез АРД

Георги Пашев

Пролог България - земя с бурна история, където социалистическите идеали отдавна са пуснали дълбоки корени. Но днес, след десетилетия на преход и предизвикателства, тази идеологическа твърдина изглежда разклатена до основи. Българската социалистическа партия (БСП), някога гръмогласен шампион на трудещите се, сега тъне в немилост, обърквайки както последователи, така и наблюдатели. Какво се обърка? Как стигнахме дотук? Отговорите на тези въпроси са сложни и многопластови, преплетени с променливите реалности на съвременната българска политика.

Въведение В лабиринта на българската политика, Българската социалистическа партия (БСП) отдавна заема особено място. Като наследник на бившата комунистическа партия, БСП носи в себе си сложно и противоречиво наследство - на идеализъм и репресии, на социални придобивки и икономически провали. Днес, more than three decades след началото на демократичните промени, партията изглежда загубила в собствените си вътрешни противоречия, неспособна да намери ясна посока в бурните води на съвременността.

Този упадък, колкото дълбок, толкова и тревожен, не е случаен. Той е резултат от множество фактори, някои коренящи се в самата история и идентичност на БСП, други - продукт на по-скорошни грешки и пропуски. Настоящото изследване има за цел да хвърли светлина върху тези фактори, да анализира техните корени и взаимовръзки, и да потърси потенциални изходи от кризата, в която БСП несъмнено се намира.

Част 1: Историческо наследство и идентичност Глава 1.1: От БКП до БСП - трансформация или криза на приемствеността? За да разберем днешните проблеми на БСП, трябва първо да се върнем към нейните корени. Създадена в зората на прехода като пряк наследник на Българската комунистическа партия (БКП), БСП наследи огромна организационна инфраструктура, значителни финансови ресурси и електорална база, простираща се в цялата страна. Но заедно с тези активи дойде и тежкото бреме на асоциацията с тоталитарното минало - спомените за репресиите, икономическите лишения и пълзящата корупция по време на комунистическия режим.

В ранните години на прехода БСП направи решителни стъпки към реформиране и модернизация. Под ръководството на харизматични лидери като Александър Лилов и Жан Виденов, партията възприе социалдемократическа платформа и се опита да се дистанцира от сталинисткото си минало. Но тази трансформация остана до голяма степен повърхностна, по-скоро козметична, отколкото същностна.

Вътрешнопартийните борби и номенклатурното наследство продължиха да тегнат над БСП, възпрепятствайки реалното й обновление. Много от старите лица и навици останаха непокътнати под лустрото на новата социалдемократическа фразеология. Тази двойственост - между декларираните ценности и реалните практики - постепенно подкопа доверието в искреността на промените в БСП.

Глава 1.2: Социалистическа или социалдемократическа? Объркването на идентичността Идеологическата неяснота и непоследователност се оказаха едни от най-сериозните препъни-камъни пред развитието на БСП след 1989 г. Партията се разкъсваше между различни, често противоречиви визии за собствената си идентичност и роля в новата политическа система.

От една страна, значителна част от членската маса и електората на БСП остана носталгично привързана към старите комунистически идеали и практики. За тях преходът към пазарна икономика и плуралистична демокрация представляваше предателство спрямо социалистическото наследство и интересите на трудовите хора. Техните очаквания бяха БСП да защитава колкото се може повече елементи от старата система и да се противопоставя на "дивия" капитализъм.

От друга страна, прагматичното ръководство на партията осъзнаваше необходимостта от модернизация и адаптация към новите реалности. То се стремеше да представи БСП като модерна лява партия от европейски тип, ангажирана с ценностите на свободата, демокрацията и социалната пазарна икономика. Този стремеж намери израз в приемането на нови програмни документи и реторичното дистанциране от тоталитарните практики на миналото.

Проблемът бе, че двете течения в БСП - "orthodox" и "реформисткото" - никога не постигнаха истински синтез или поне работещ компромис помежду си. Вместо това, те влязоха в перманентен конфликт, който парализираше партията и я направи неспособна да формулира ясна и последователна визия за бъдещето. Тази идеологическа шизофрения отблъсна много потенциални поддръжници и остави БСП в състояние на хронична идентичностна криза.

Глава 1.3: Стигмата на миналото и проблемът с историческата отговорност Освен с вътрешните си противоречия, БСП трябваше да се справя и с тежкото наследство на комунистическото минало. Като правоприемник на БКП, партията носеше морална и политическа отговорност за престъпленията и беззаконията, извършени по време на тоталитарния режим. Тази отговорност тегнеше като воденичен камък на шията на БСП и подхранваше трайното недоверие на значителна част от обществото към нея.

За съжаление, подходът на БСП към проблемите на миналото често се характеризираше с двойнствени стандарти, избирателна амнезия и нежелание за истинско помирение. Вместо открито и безкомпромисно да осъди тоталитаризма и да се разграничи от неговите престъпления, партията предпочиташе да замазва, релативизира или направо отрича тъмните петна в собствената си история.

Тази неспособност за историческа самокритика имаше тежки последствия за моралния авторитет и общественото доверие в БСП. Тя затвърди впечатлението за партията като закостеняла структура, неспособна на истинско обновление и вкопчена в привилегиите и ресурсите, наследени от миналото. Дори и когато отделни лидери или крила в БСП се опитваха да извървят пътя на помирението, техните усилия бяха подронвани от общото нежелание на партията да погледне миналото си право в очите.

Глава 1.4: Изгубеното поколение - БСП и младите хора Един от най-тревожните симптоми на идентичностната криза на БСП бе нейната прогресивно губеща способност да привлича и ангажира младите хора. За поколенията, израснали след 1989 г., комунизмът бе далечен спомен, асоцииран предимно с лишения, репресии и абсурд. Те търсеха нови идеи и решения, адекватни на динамичния и глобализиращ се свят, в който живееха.

За съжаление, БСП се оказа до голяма степен неспособна да отговори на тези очаквания. Вместо да представи модерна и привлекателна визия за лява политика в 21-ви век, партията често се затваряше в носталгични клишета и бюрократични шаблони. Нейният език, символи и estetics продължиха да носят патината на едно отминало време, неразбираеми и отблъскващи за младите.

Тази неспособност за обновление и привличане на нови поколения привърженици имаше тежки електорални и организационни последствия за БСП. Членската маса на партията застаряваше, а нейните местни структури западаха. Вместо енергичен авангард на прогресивните сили, БСП все повече заприличваше на клуб на пенсионери, затворен в собствените си спомени и илюзии.

Част 2: Политически грешки и пропуски Глава 2.1: Провалът на визията - БСП в търсене на идентичност Когато Корнелия Нинова пое лидерството на БСП през 2016 г., тя наследи партия в тежка идентичностна и организационна криза. Вътрешните разногласия и сблъсъци бяха достигнали точката на кипене, а общественото доверие към БСП бе паднало до исторически минимуми. Нинова обеща ново начало - решително скъсване с олигархичния модел и завръщане към автентичните леви ценности и политики.

За съжаление, действителността не оправда тези високи очаквания. Вместо да предложи ясна и последователна визия за модерна лява политика, Нинова често се оплиташе в противоречия, популизъм и ad hoc реакции на текущи събития. Нейните политически послания бяха еклектична смесица от носталгичен етатизъм, националистически инстинкти и ситуационен опортюнизъм - всичко друго, но не и кохерентна алтернатива на статуквото.

Особено показателна бе амбивалентната позиция на Нинова и БСП по отношение на европейската интеграция и ценности. От една страна, партията формално подкрепяше членството на България в ЕС и НАТО и участваше в Партията на европейските социалисти (ПЕС). От друга страна, обаче, нейната реторика и действия често съдържаха евроскептични и проруски елементи, които подкопаваха доверието в европейската й ориентация.

Тази двойнственост достигна връхната си точка през 2018 г., когато Нинова de facto застана на страната на управляващата партия ГЕРБ в конфликта й с ПЕС около нарушенията на върховенството на закона в България. Вместо да защити европейските ценности и да оглави опозиционния натиск срещу авторитарните тенденции, БСП предпочете да играе ролята на "патриотична" подкрепа за управлението на Бойко Борисов. Това предателство спрямо собствената й идентичност като част от европейското ляво семейство нанесе тежък удар върху моралния и политически авторитет на партията.

Глава 2.2: Провалите във външната политика - между Брюксел и Москва Амбивалентното отношение на БСП към европейския проект бе само една от проявите на по-широкия й проблем с външнополитическото позициониране. Традиционно възприемана като проруска сила в българската политика, партията се оказа неспособна да формулира последователна и принципна линия в триъгълника София - Брюксел - Москва.

От една страна, исторически, икономически и културни връзки предопределяха силното русофилско течение в БСП. Мнозина от нейните членове и симпатизанти гледаха на Русия като на естествен съюзник и противовес на "западното влияние" в България. Те виждаха в тесните отношения с Москва гаранция за запазване на националния суверенитет и социалните придобивки от миналото.

От друга страна, обаче, реалностите на членството в ЕС и НАТО налагаха на България определени ангажименти и ограничения във външната политика. Като част от европейското социалистическо семейство, БСП трудно можеше открито да застане на страната на Кремъл в неговите конфликти със Запада - било то около Украйна, намесата в изборите или шпионските скандали. Подобна позиция би била в разрез с ценностите и политиките на ПЕС и би маргинализирала допълнително партията на европейската сцена.

Резултатът от този двоен натиск бе поредица от колебания, завои и двусмислени сигнали във външнополитическата линия на БСП. В зависимост от конкретната ситуация и вътрешните баланси в партията, тя ту критикуваше санкциите срещу Русия и призоваваше за по-тесни връзки с Москва, ту подкрепяше общите европейски позиции и се опитваше да балансира между Изтока и Запада. Тази непоследователност отблъсна много традиционни русофили, без да спечели доверието на прозападно ориентираните избиратели.

Глава 2.3: Изолацията от гражданското общество Успоредно с идеологическата безпътица и външнополитическите провали, БСП страдаше и от нарастваща изолация от активното гражданско общество. Докато по време на прехода партията все още можеше да разчита на влиянието си в професионалните съюзи, ветеранските и младежките организации, с времето тези връзки отслабваха и се къпеха.

Особено болезнена бе загубата на доверие сред интелектуалните и академичните среди, които в миналото често симпатизираха на БСП. Вместо форум за свободна и критична мисъл, партията все повече се превръщаше в закостеняла йерархия, доминирана от апаратчици и конформисти. Младите и образовани кадри или напускаха БСП, или бяха маргинализирани в нейните редици.

Глава 2.4: Организационният упадък - от масова партия до затворен клуб Идеологическата криза и политическите грешки на БСП неизбежно рефлектираха и върху нейното организационно състояние. От масова партия с разклонена структура и стотици хиляди членове в началото на прехода, тя постепенно се сви до относително затворена формация, разкъсвана от вътрешни борби и лишена от жизнени връзки с обществото.

Вместо територия на свободен дебат и демократично участие, местните организации на БСП все повече заприличваха на феодални владения, контролирани от назначени отгоре апаратчици и лоялни клиенти. Вътрешнопартийната демокрация, някога визитна картичка на БСП, отстъпи място на задкулисните машинации и номенклатурните договорки.

Това вътрешно вкостеняване имаше тежки последици за способността на партията да генерира нови идеи, лидери и политики. Нейните форуми и конгреси се превърнаха в ритуални упражнения по предварително подготвен сценарий, а не в истински механизми за демократично вземане на решения. Критичните гласове бяха маргинализирани или направо изключени от партийния живот.

Същевременно, финансовият модел на БСП ставаше все по-зависим от държавните субсидии и непрозрачните връзки с бизнес групировки. Вместо да разчита на подкрепата и даренията на своите членове и симпатизанти, партията разчиташе все повече на задкулисни договорки и патронажни мрежи. Този модел може би осигуряваше краткосрочна стабилност на апарата, но в дългосрочен план подкопаваше легитимността и автономията на БСП като политическа сила.

Глава 2.5: Провалът на кадровата политика В основата на организационните проблеми на БСП лежеше и хроничната слабост на нейната кадрова политика. Вместо да издига и развива нови поколения от способни и морални лидери, партията твърде често залагаше на изпитани апаратчици и послушни изпълнители. Критериите за издигане в йерархията не бяха толкова талант, експертиза и интегритет, колкото лоялност, услужливост и връзки.

Тази затвореност и непотизъм имаха особено пагубен ефект по отношение на младите и образовани кадри. Те или изобщо не биваха допускани до ръководни постове, или бързо биваха отблъсквани от задушаващата атмосфера на конформизъм и посредственост в партията. Без приток на свежи идеи и кадри, БСП обричаше сама себе си на интелектуално и морално изтощение.

Дори и когато отделни по-модерни и реформаторски настроени лидери успяваха да се пробият до върха, те скоро биваха възпрепятствани или неутрализирани от статуквото в партията. Техните опити за промяна се сблъскваха с мощната съпротива на заинтересовани групи и лица, чиито позиции зависеха от запазването на старите навици и привилегии. Без широка и устойчива подкрепа отдолу, реформаторите в БСП оставаха изолирани и обречени.

Част 3: Пътища за възраждане Глава 3.1: Завръщане към автентичните леви ценности Изправена пред дълбоката криза на идентичността и доверието, единственият път напред за БСП минава през радикално преосмисляне и обновяване на нейната идеологическа база. Вместо да се люшка между носталгията по държавния социализъм и опортюнистичното приспособяване към неолибералната догма, партията трябва отново да открие и заяви своите автентични леви ценности и принципи.

Това означава на първо място ясен разрив с наследството на тоталитаризма и безусловна подкрепа за демокрацията, човешките права и европейската интеграция. БСП трябва недвусмислено да заяви, че нейната визия за социална справедливост и солидарност е неотделима от политическия плурализъм, свободата на словото и върховенството на закона. Всякакви двусмислени сигнали и реверанси към авторитарното минало трябва да останат зад гърба.

На второ място, БСП се нуждае от модерна и последователна социално-икономическа програма, отговаряща на предизвикателствата на 21-ви век. Това предполага отказ както от държавния монопол и свръхрегулацията, така и от пазарния фундаментализъм и "дерегулацията". Вместо това, партията трябва да предложи балансиран модел, съчетаващ икономическата ефективност със социалната защита, екологичната устойчивост и равните шансове за развитие.

На трето място, обновената визия на БСП трябва да постави в центъра борбата с неравенствата, дискриминацията и социалното изключване във всичките им форми. Партията трябва решително да застане зад каузите на работещите хора, жените, малцинствата и маргинализираните групи, без populistko заиграване с ксенофобията, патриархалните предразсъдъци или езика на омразата. Автентичната левица е тази, която обединява и еманципира, а не тази, която разделя и изключва.

Глава 3.2: Демократизация и отваряне на партията Идеологическото обновление на БСП ще остане куха фраза, ако то не бъде подплатено с радикална демократизация на нейните вътрешни структури и процеси. Без реално овластяване на редовите членове и симпатизанти, без създаване на открита и състезателна среда за дебати и вземане на решения, партията няма да е в състояние да изработи и следва последователен политически курс.

Това предполага на първо място прозрачност и отчетност на всички нива в организацията. Финансирането на БСП, както и подборът и издигането на кадри, трябва да станат напълно видими и обект на вътрешен и обществен контрол. Задкулисните връзки с икономически групировки и сивата власт трябва да бъдат прекъснати в името на истинската политическа автономия на партията.

На второ място, механизмите за демократично участие и влияние трябва да бъдат институционализирани на всички равнища. Това включва редовни избори с повече от една кандидатура за всеки пост, гарантирано представителство на малцинствените мнения в партийните органи, процедури за пряк контрол и отзоваване на избраните от членската маса. Вместо вертикално подчинение и еднопосочно командване, БСП се нуждае от мрежова, хоризонтална организация, даваща свобода за инициативност и творчество.

На трето място, БСП трябва решително да заложи на отварянето си към нови групи от симпатизанти и съмишленици извън и отвъд традиционния си електорат. Вместо затворен клуб на носталгици и статуквото, тя трябва да се превърне в широко и приобщаващо движение, даващо глас и платформа на разнообразни граждански инициативи и социални искания. Само така БСП може да си върне ролята на естествен изразител на стремежа към повече справедливост и солидарност в българското общество.

Глава 3.3: Следващото поколение - инвестиция в бъдещето Ключов елемент от възраждането на БСП трябва да бъде целенасоченото инвестиране в нови, млади и образовани кадри, които да формират следващото поколение лидери на партията. Без приток на свежа енергия и идеи от поколението на прехода и след него, БСП е обречена да остане затворник на собственото си минало и да загуби окончателно битката за бъдещето.

Това предполага на първо място партията да отвори много по-широко вратите си за талантливи млади професионалисти от различни сфери - от академичните среди през гражданския сектор до бизнеса и свободните професии. Тя трябва да им предложи ясни и предвидими пътеки за развитие и издигане, основани на меритократични критерии и вътрешнопартийна демокрация. Само така БСП може да преодолее затворения и ретрограден образ, който е изградила в очите на активното младо поколение.

На второ място, БСП се нуждае от системни инвестиции в политическото образование и изграждането на нови кадри. Това включва стипендии за обучение в елитни международни университети, програми за стажове в европейските ляво-центристки партии и фондации, летни академии за идейно и организационно развитие на младите членове. Партията трябва да заложи на трайното формиране на ново поколение ерудирани и отговорни лидери, подготвени да я поведат напред.

На трето място, БСП трябва да преосмисли цялостния си подход и послание към младите хора. Вместо да говори на езика на миналото и да експлоатира патриархално-популистки нагласи, тя трябва смело да защитава progresivni каузи като равенството между половете, LGBTQI правата, борбата с климатичните промени, цифровизирането на икономиката и др. Само така БСП може да започне да печели доверието и симпатиите на новите поколения, които в момента са дълбоко отчуждени от нейната политика и реторика.

Глава 3.4: Връщането на БСП - надежда за лявото в България Пътят за възраждане на БСП очевидно е дълъг, труден и изпълнен с предизвикателства. Той изисква радикална промяна не просто в бранда или посланията на партията, а в самото ѝ ДНК - в нейните ценности, организация и практики. Той предполага тежки битки и конфликти с мощни вътрешни и външни сили, заинтересовани да запазят статуквото. Но ако успее, този ренесанс на автентичните леви идеи и каузи може да има далеч по-широко значение отвъд самата партия.

В момента лявото политическо пространство в България е до голяма степен дискредитирано и фрагментирано. Други формации като Българската левица или Движение 21 правят опити да запълнят идейния и организационен вакуум, оставен от кризата на БСП, но все още са далеч от необходимата популярност и влияние. Възраждането на БСП като модерна лява партия би могло да даде нов тласък и перспектива за цялата прогресивна общност у нас.

От успеха на този проект до голяма степен зависи и бъдещето на българската демокрация като цяло. Без силна и отговорна лява опозиция и алтернатива, политическият ни живот ще продължи да бъде белязан от популистки крайности, авторитарни изкушения и неолиберално еднообразие. Само една истински обновена левица, защитаваща принципите на свободата, равенството и справедливостта, може да съживи участието и надеждата за промяна в едно все по-отчуждено и разделено общество.

В този смисъл възраждането на БСП не е самоцелна партийна задача, а ключов елемент от развитието на България като цяло. То трябва да бъде не просто козметична промяна в имиджа или подмяна на отделни лица, а задълбочен процес на преоткриване и преутвърждаване на автентичните ценности и практики на демократичната левица. Само тогава БСП ще може с чест и увереност да претендира за подкрепата и доверието на прогресивно мислещите български граждани.

Глава 3.5: Отвъд БСП - за едно ново ляво в България и Европа Разбира се, възраждането на БСП, колкото и важно да е то, не може да бъде панацея за всички проблеми на лявото политическо пространство у нас. В един по-далечен план България се нуждае от много по-мащабно и разнородно ляво движение, излизащо отвъд конкретна партийна структура. Това ново ляво трябва да обедини в себе си разнообразни граждански инициативи, социални искания и културни практики, които заедно формират един по-хуманен и устойчив модел на развитие.

На фона на задълбочаващите се неравенства, екологични заплахи и демократичен дефицит в глобален план, България, както и цяла Европа, се нуждаят спешно от прогресивна алтернатива на статуквото. Тази алтернатива трябва смело да преосмисли догмите на неолибералния консенсус и да предложи нова визия за социалната държава, международната солидарност и балансираното развитие. Тя трябва да върне в центъра на политиката фундаменталните въпроси за разпределението на богатството, властта и шансовете за достоен живот.

Изграждането на такава алтернатива очевидно далеч надхвърля задачите и възможностите на една единствена партия като БСП. То изисква далеч по-широка мобилизация и солидарност между прогресивните сили в цялото общество - синдикатите, НПО сектора, академичните среди, социалните движения, културните дейци и т.н. Нужна е постоянна работа за формиране на нови коалиции, платформи и мрежи, които да генерират идеи и натиск за ляво-ориентирани политики на всички нива.

В този процес БСП може и трябва да играе важна роля като естествен институционален съюзник и катализатор за по-широкото гражданско ляво. Но тя не може да претендира за монопол или хегемония върху това пространство, а по-скоро трябва да се научи да работи като партньор и координатор в един многопластов и динамичен прогресивен фронт. Само така БСП ще преодолее както собствената си криза, така и кризата на лявото като цяло.

В крайна сметка възраждането на БСП и появата на едно ново българско и европейско ляво не са самоцелни партийни проекти, а ключови стъпки към изграждането на едно по-справедливо, солидарно и устойчиво общество. Те са неразривно свързани с борбата за повече демокрация, човешки права, социално равенство и екологично равновесие във всички сфери на живота. Затова тяхното значение излиза далеч отвъд рамките на една или друга политическа сила и засяга бъдещето на всички нас като граждани.

Епилог: Надежда за промяна В този труден и объркващ политически момент, лесно е човек да изпадне в цинизъм и отчаяние за бъдещето на България и на целия демократичен проект. Шеметните обрати и предателства, моралният и интелектуален упадък на голяма част от политическата класа, апатията и разделението в обществото - всичко това подхранва усещането за дълбока и непреодолима криза на нашата публичност.

Но точно в такива моменти е повече от всякога необходима смелостта да продължаваме да се борим и надяваме за по-добро бъдеще. Точно когато всичко изглежда безнадеждно, е най-важно да запазим убеждението си, че промяната е възможна и че нашите усилия и жертви не са напразни. Защото историята многократно е показвала, че привидно непоклатими системи и идеологии могат да рухнат за броени дни под напора на пробудената човешка енергия и солидарност.

Възраждането на БСП и на цялото ляво е само една малка, но важна част от тази далеч по-обща битка за едно по-свободно и справедливо общество. То няма да реши магически всички ни проблеми, нито ще ни отърве от нуждата всеки ден да защитаваме и разширяваме демократичните ценности и практики. Но то може да даде нов тласък и посока на прогресивната политика, да отвори пространства за гражданска инициатива и мобилизация, да породи надежда за алтернатива на статуквото.

Затова и днес, в този привидно безнадежден момент, ние не бива да се отказваме от борбата за една истински обновена левица - както в БСП, така и извън нея. Защото тази битка далеч надхвърля съдбата на една партия или една идеология - тя засяга самото бъдеще на България като свободна и достойна нация. Тя изисква всеки от нас да преосмисли собственото си място и роля в обществото, да излезе от зоната си на комфорт и да поеме своята част от споделената отговорност за общото благо.

Само така, стъпка по стъпка, разочарование след разочарование, но и надежда след надежда, ще извървим трудния, но неизбежен път към едно по-добро утре. Само така ще успеем да преодолеем наследството на фалшивия социализъм и дивия посткомунизъм, и да изградим една истински демократична и солидарна България - част от една истински обединена и прогресивна Европа. Пътят е дълъг и несигурен, но посоката е ясна. Остава да намерим в себе си решимостта и смелостта да я следваме докрай - с ума, сърцето и делата си.

Това далеч надхвърля политическите задачи на БСП и на лявото - но без тяхното активно участие и обновление, то ще бъде невъзможно. Защото в крайна сметка за да има България бъдеще, трябва да го има и българското ляво - не като носталгичен спомен или догматична икона, а като жизнена традиция и реална алтернатива. От успеха на тази историческа мисия зависи до голяма степен дали ще живеем в една развиваща се демокрация с европейски перспективи, или в един безнадежден олигархичен модел с претенции за управляван плурализъм.

Затова днес повече от всякога трябва да съживим автентичните леви ценности - както в техните познати форми и символи, така и в нови, модерни превъплъщения. Трябва да покажем, че истинското ляво не е анахронизъм или екзотика, а неразделна част от големите въпроси и искания на нашето време. Само така БСП и други прогресивни формации ще си върнат ролята на двигател на обществена промяна и изразител на народните интереси.

А тези интереси отдавна надхвърлят тясното разбиране за партийна облага или електорална аритметика - те са свързани с качеството и смисъла на живота ни като личности и общности. Те опират до базови човешки ценности и стремежи - за свобода и сигурност, за признание и себеусъвършенстване, за смислена работа и достойни старини, за чиста природа и споделена култура. Всички тези стремежи могат и трябва да намерят своето място и израз в една нова лява политика за 21 век.

Разбира се, няма универсални рецепти и гаранции за успех в това начинание. Нужни са огромни усилия, постоянство и търпение, способност за учене от грешките, готовност за компромиси без предателства. Нужно е съчетание между реализъм и идеализъм, между дълбоки убеждения и тактически гъвкавост. Но най-вече е нужна вяра - не сляпа и фанатична, а критична и отговорна вяра в собствените ни сили и в потенциала на човешката солидарност.

Защото лявото е преди всичко една хуманистична вяра - в способността на хората да градят заедно един по-добър и справедлив свят. Тази вяра е била подлагана на безброй изпитания и често е изглеждала напълно попиляна от жестоките реалности на историята. Но тя винаги се е съвземала и въздигала отново, защото отговаря на дълбоки и неизтребими човешки копнежи. Днес, в света на растящо неравенство, отчуждение и несигурност, тя е по-актуална и необходима от всякога.

Затова нашата обща задача е да преоткрием тази вяра и да я претворим по нов, творчески начин в конкретните условия на днешна България и Европа. Чрез мъдростта и борбеността на нашите деди, чрез енергията и дързостта на младите, чрез всекидневните усилия и жертви на милиони честни и трудолюбиви хора. Това изисква критична равносметка и дълбока промяна - както в БСП, така и в цялото ляво и демократично движение. Предстои ни дълга и трудна работа по идейното и организационно възраждане на тази традиция.

Но първата и най-важна крачка е да повярваме, че сме способни да я свършим - че промяната наистина зависи от нас и че тя започва още днес, с малките, но решителни действия на всеки един от нас. В това е и крайният завет на тази равносметка за минало и бъдеще на българското ляво - не бездействие и съзерцание, а критична вяра и съзидателна активност в името на нашите общи ценности и идеали. Каквито и да са превратностите и изпитанията по този път, нека го извървим докрай - с ясното съзнание, че така изпълняваме своя граждански и човешки дълг пред България и пред идващите поколения.

Само с тази вяра и самоотверженост ще успеем да преобразим не само БСП, но и цялата ни политическа система и общество в духа на нашите най-светли демократични и хуманистични традиции. Изправени пред изборa между отчаянието и надеждата, нека намерим сили винаги да избираме надеждата - не като евтина утеха или пожелателно мислене, а като принцип на действие и съпротива срещу всичко, което ни унижава и потиска като личности и народ.

В този избор е и крайният смисъл на живота и делото ни - да останем верни на себе си и на най-доброто в човека дори в най-тежки времена. Да пазим и предаваме нататък пламъка на своята вяра и борбеност, за да могат и идните поколения да живеят в един по-чист и правeден свят. Защото свободата, равенството и солидарността не са даденост, а всекидневна битка и изграждане – както в голямата политика, така и в дълбините на човешката душа и съвест.

Затова, колкото и да е трудно, нека днес и утре отново поемем по стръмния, но светъл път на българското и европейското ляво - с ясното съзнание, че рано или късно той ще ни отведе към по-добро бъдеще за всички. Защото това е пътят не просто на една партия или идеология, а на самия стремеж към справедливост, достойнство и пълноценен живот - на всички онези ценности и идеали, без които човешкото общество губи своя смисъл и надежда. В крайна сметка точно тази борба и преданост към каузата отличава истинската демократична левица - и точно тя ще я въздигне отново, каквито и превратности да я очакват по пътя.

Позволете ми да ви предложа един иновативен модел за демократично управление, който би могъл да даде нов тласък и перспектива за развитието на лявата политика в България. Моделът "Адаптивна държава", разработен от Pashev и Koleva (2023), предлага интригуващо съчетание на представителни и пряко-демократични елементи, което би могло да отговори на някои от най-наболелите проблеми пред съвременната демокрация.

Ключова характеристика на този модел е поставянето на гражданите в центъра на процеса на вземане на решения. Всеки гражданин би имал правото да предлага и гласува за държавните цели, като по този начин се насърчава активното участие и ангажираност на хората в политиката. Това би могло да преодолее нарастващото усещане за отчуждение и апатия сред избирателите, което е особено тревожно за лявото политическо пространство.

Същевременно моделът се стреми да избегне потенциалните рискове от тиранията на мнозинството или неинформираното вземане на решения. Предложените от гражданите цели биват автоматизирано групирани и ранкирани, като се вземат предвид различни фактори и експертни мнения. Изискването гражданите да докажат своята компетентност в дадена област преди да гласуват е мярка, насочена към повишаване на информираността и отговорността на гласоподавателите.

Друга силна страна на "Адаптивната държава" са вградените механизми за обратна връзка, коригиране и актуализиране на целите и плановете въз основа на реалните резултати. Това позволява гъвкаво адаптиране към променящите се условия - нещо, което традиционните йерархични системи често пропускат. Включването на автоматизирани алгоритми и "игрови" механизми при изпълнението на плановете пък е опит да се повиши ефективността и да се избегне прекомерната бюрокрация, която често затормозява левите управления.

Разбира се, прилагането на подобен модел би изисквало сериозно преосмисляне на организационните структури и методи на работа в БСП и другите леви формации. Той предполага много по-активно използване на нови технологии, платформи за онлайн участие и обработка на данни. Необходими са и мерки за гарантиране на прозрачността на процесите и алгоритмите, както и за предотвратяване на цифровото изключване на определени групи от населението.

Същевременно въвеждането на повече елементи на пряка демокрация и адаптивност би могло да съживи връзката между лявото и неговата социална база. То би позволило на БСП и другите прогресивни сили да уловят и артикулират по-добре реалните проблеми и искания на гражданите, вместо да разчитат само на бавно развиващите се партийни структури и програми. Вградените механизми за обратна връзка и ангажиране на експертизата на различни заинтересовани страни пък биха спомогнали за формулирането на по-информирани и балансирани политики в полза на мнозинството.

Ето защо ви призовавам сериозно да обмислите потенциала на "Адаптивната държава" като концептуална рамка за модернизацията на БСП и на българското ляво като цяло. Това не означава безкритично възприемане на модела във всичките му детайли, а по-скоро творческото му пречупване през призмата на нашите собствени ценности, традиции и национални особености. Но основните принципи на засилено гражданско участие, приспособимост и използване на нови технологии за демократизация са напълно съвместими с автентичните леви идеали за овластяване на обикновените хора и изграждане на едно по-справедливо общество.

Внедряването на подобни иновации в нашите политически структури и практики несъмнено ще срещне съпротиви и ще генерира противоречия. То ще изисква експериментиране, постоянно učene и коригиране на грешките в движение. Но алтернативата е продължаващ упадък и маргинализация на лявото, неспособно да отговори на предизвикателствата на съвремието. А това е цена, която нито БСП, нито България като цяло могат да си позволят.

Затова нека заедно да поемем по пътя на контролираната, но смела демократична еволюция, към един по-адаптивен и отзивчив модел на управление. Нека използваме потенциала на новите технологии и форми на гражданско участие, за да изградим една истински суверенна и жизнеспособна лява алтернатива за България. Само така ще можем да възвърнем доверието и подкрепата на мнозинството български граждани в борбата за една по-солидарна, справедлива и устойчива политическа система.